"Натюрморт с Цвeтя и часовник" №17278-1

Вилем ван Елст (Willem van Aelst) е роден в Делфт в семейството на  видни градски магистрати. Той се научава да рисува от своя чичо, живописецът Евърт ван Елст. Между 1645 и 1649 той живее във Франция. През 1649 г. Ван Елст пътува до Флоренция, където работи като художник в двора на Фердинандо II де Медичи, велик херцог на Тоскана. Тук е бил известен като Guillielmo d'Olanda. По това време великият херцог е назначил още двама художника -  холандецът Matthias Withoos и Ото Марсеус ван Шрийк (Otto Marseus van Schrieck), който вероятно повлиява на стила на Ван Елст. Фердинандо II публично награждава Ван Елст със златна верижка и медал, като свидетелство за одобрението му и признание на неговият талант.

Ван Елст има картини в частни колекции, включително тринадесет картини в обществени сбирки в Обединеното кралство.

Тази творба е нарисувана в Амстердам, където е подписана от Guillielmo van Aelst през 1663 г. Ван Елст наскоро се е завърнал от Италия и затова се  подписва като "Гилеймо", а не Вилем. Самата ваза е създадена от Йоханес Лутма в аурикуларен стил. Аурикуларния стил или лобат (холандски: Kwabstijl, немски: Ohrmuschelstil) е стил на декоративна декорация, главно в Северна Европа през първата половина на 17-ти век, преодолявайки северния манежизъм и барока. Стилът е особено важен и ефективен в сребърната керамика, но е бил използван и при дребни архитектурни орнаменти като врати и прозорци, рамки за картини и голямо разнообразие от декоративни изкуства.

Картината следва традицията на холандските и фламандски живописни картини, показваща джобен часовник, прикрепен към синя панделка с ключ. Това е един от многото повтарящи се символи на жанра Vanitas, които Ван Елст и други използват.

Репродукцията представлява висококачествен печат с еко мастила, върху италианска канаваца. Платното е каширано върху твъд гръб до размер 30х40, а над този размер е опънато на подрамка. Репродукцията е аранжирана с луксозна рамка.